Настоящият шампион на Nascar Sprint Cup обича да забавя от време на време, за да ловува във фермата си в Индиана.
Въпрос: Как се заинтересувахте от природата?
Отговор: Когато се състезавах в Indy Racing League [средата на 1990-те], моят съквартирант беше един от членовете на екипажа на екип, а той беше рибар. Взимахме принадлежностите и екипировката си по пътя и винаги, когато минавахме покрай езеро или езеро, се опитвахме да излезем и да отделим малко време за риболов.
Въпрос: Какви са най-ранните ви спомени от лова?
Отговор: Израснал съм в град, така че никога не съм познавал някой, който да има много земя, никога не съм познавал никого извън града. Така че не съм израснал с лов или риболов.
Всъщност не започнах да ловувам, докато не срещнах Джон Морис [собственик] на Bass Pro Shops чрез нашите състезателни спонсорства. Когато бях по-голям и се състезавах, купих голям парцел земя и го поканих един ден. Той погледна земята и каза, че имам страхотно място, чудесно за елени. Така че той ми помогна със земята там и ми помогна наистина да започна да я управлявам. Всъщност така се запалих по лова.
Въпрос: И сте водили неизлечимо болни деца в този имот за лов. Как стана това?
Отговор: Решихме, че е жалко да имаме толкова много земя и да не направим нещо смислено като това с нея.
Имахме нашата фондация, Фондация Тони Стюарт [която дарява средства на неизлечимо болни деца], и искахме да намерим начин да вземем моята земя и да работим с фондацията Catch-A-Dream [която води неизлечимо болни деца на приключения на открито]. И така, ние си партнирахме заедно за програмата. Искахме да изведем децата и техните семейства там и да ги оставим да забравят за това, което ги притеснява през деня, и да отидат на страхотен лов, да вземат долар или сърна. И беше толкова страхотно за тях – даваме им подаръци, имаме готвачи за тях, много е забавно за всички и е страхотно чувство.
Въпрос: Тъй като не сте израснали с лов, имахте ли някакви първоначални възприятия за него или някакви погрешни схващания?
Отговор: Винаги съм смятал, че ловът е нещото, с което се занимават само червенокожи деца. Но когато започнах да се занимавам с това и да го правя, разбрах, че има всякакви хора – хора, които носят бизнес костюми през седмицата, хора, които имат всякакви работни места. Има всякакви хора, които обичат да ходят на лов и риболов. Има и страна на управлението на земята. Да си ловец е много повече от това да стреляш по животното, има много повече в риболова от това да хванеш риба. Наистина става въпрос за другарството и работата. Това е, което ми харесва. Това е важното за мен.
Въпрос: Има ли други любими места за лов?
Отговор: Е, аз съм много пристрастен към собствената си земя. Ние работим през цялата година, за да развием нашите хранителни площи и както казах, работим с Държавния университет на Мисисипи за управлението на елените. Опитваме се да направим имота възможно най-добър и работим усилено за това. И вършенето на цялата работа на земята всъщност ме кара да искам да отида там и да седна на дърво и просто да гледам елените. Това ме кара да искам да видя как реагират на всичко, дори и да не ги ловувам.
Въпрос: Много други ловци също ли ловуват там?
Отговор: Е, освен това един ден говорихме с един войник за имота в Индиана и той каза, че ще обичам да изляза там и да го видя някой път. Така че ни хрумна идеята да изведем военни ветерани, ранени ветеринари също на лов. Оттам нататък то просто се превърна в нещо друго, което правим със земята, в допълнение към лова на децата.
Въпрос: Ядете ли всичко, което ловите в имота?
Отговор: Ние ядем абсолютно всичко, което ловуваме. И ние правим повече от това. Преди около четири години имаше наистина лошо наводнение в Кълъмбъс, Индиана. Така че излязохме на лов и дарихме цялото това месо на хората, които бяха загубили домовете си при наводнението.
Въпрос: Най-запомнящите се ловувания – в имота или другаде?
Отговор: В никакъв случай не съм ветеран ловец – все още съм нов. Имам много да уча. Но съм убил много тренировъчни мишени [смее се]. И наистина получих първия си долар преди няколко години.
Въпрос: Какво беше това чувство?
Отговор: О, човече, беше толкова вълнуващо.
Въпрос: Има ли паралели между това – получаването на пари – и вашата „ежедневна работа“?
Отговор: Занимавам се със спорт [състезания], където адреналинът нараства през цялото време, така че да седя на стойка на дърво, където става въпрос за спокойствие и бавни движения, друго е. Но все още е също толкова стратегически, колкото и състезанията. И когато видях първия си долар, сърцето ми биеше толкова бързо. И когато наистина получих първия си долар, беше точно като да спечеля състезание – бях толкова развълнуван. Обадих се веднага на всичките си приятели, „Взех първия си долар!“
Въпрос: Това винаги са добри истории за чуване – „историите за първи пари“. Това ли са историите, които обичате да четете в ловните списания, или предпочитате как да/тактическите неща?
Отговор: Харесвам отделни истории за лов. Харесва ми да чета какво са преживели хората и какво са очаквали. Мисля, че всичко е, защото моят произход е толкова различен от много ловци – докато растях, никога не съм бил на открито. Баща ми винаги е бил механик; никога не сме ходили на лов или риболов заедно. Така че винаги ми е интересно да чувам историите на хората за техния лов.
Въпрос: Как балансирате състезанията и пътуванията с управлението на земята и с лова и риболова там?
Отговор: Балансирането на всичко е предизвикателство. Работата (състезания и т.н.) е на първо място. Но когато получа почивен ден, знам, че винаги имам своето място в Индиана. Винаги е там, винаги е готово. Имам двойка от Алабама, които поддържат имота, когато пътувам, така че ако някога не мога да се кача там, за да бъда с децата [на младежкия лов на фондацията], земята все още е винаги готова.